MM Park Bulgaria

Описание

Ръчна картечница „Мадсен“, модел 1904.

Производствено / основно описание

Ръчна картечница „Мадсен“, модел 1904.

Калибър: 6,5 мм, 7 мм, 7,92 мм „Маузер“, 8 мм „Льобел“ или .303 British
Дължина: приблизително 110–115 см
Тегло: приблизително 8–9 кг според варианта и калибъра
Захранване: горно разположен извит пълнител, с вместимост около 25–30 патрона според калибъра
Дата на разработване: края на XIX век; приета на въоръжение около 1902 г.
Производство: Дания — Dansk Rekylriffel Syndikat, Копенхаген
Принцип на действие: къс откат на цевта с люлеещо се заключване

Проучванията и описанията са изготвени с помощта на асистент с изкуствен интелект — ChatGPT-5. Възможно е да са останали някои неточности или типологични грешки. Илюстрацията е възстановка, направена въз основа на оригиналния предмет.

Ръчната картечница „Мадсен“ е една от първите преносими леки картечници, приети на въоръжение в широк мащаб в началото на XX век. Проектирана от датските инженери Вилхелм Мадсен и Юлиус Расмусен, тя се отличава с извития си пълнител, разположен над оръжието и подаващ патроните под действието на гравитацията, както и със сложния си вътрешен механизъм с люлеещ се затвор.

Цевта е обхваната от перфориран кожух, предназначен за охлаждане, а оръжието обикновено е снабдено с двунога за стрелба от легнало положение. Ръчната картечница „Мадсен“ може да бъде обслужвана от стрелец и помощник-пълнач, като осигурява подвижна автоматична огнева поддръжка на пехотното отделение.

Здравата конструкция и надеждността на оръжието довеждат до изключително широкото му международно разпространение. То е произвеждано в множество калибри, сред които 6,5 мм, 7 мм, 7,92 мм „Маузер“, 8 мм „Льобел“ и .303 British, за да отговори на нуждите на различните армии.

„Мадсен“ е една от първите ръчни картечници, изнасяни в големи количества. Тя е приета или използвана от множество държави в Европа, Латинска Америка и Азия. Успехът ѝ се обяснява с нейната преносимост, сравнително високата скорострелност и надеждността — качества, особено търсени от армиите в началото на XX век.

България приема ръчната картечница „Мадсен“ в началото на XX век в рамките на модернизацията на въоръжението преди Балканските войни от 1912–1913 г.

Българските картечници „Мадсен“ обикновено са описвани като приспособени за патрона 7,92 мм „Маузер“, съвместим с използваните от Българската армия пушки. Те са използвани в българските пехотни части като леко автоматично оръжие по време на Балканските войни, а впоследствие и през Първата световна война наред с други картечници, като системата „Максим“.

„Мадсен“ осигурява подвижна автоматична огнева поддръжка на пехотните отделения, увеличавайки огневата им мощ при настъпление или при отбраната на позиции.

След 1918 г., въпреки ограниченията, наложени от Ньойския договор, определен брой ръчни картечници „Мадсен“ остават на въоръжение в Българската армия, по-специално за учебни цели и за оборудване на някои части. През 30-те години те постепенно са заменени от по-нови образци.

Ръчната картечница „Мадсен“ заема важно място в историята на съвременното въоръжение. Тя представлява едно от първите действително ефективни преносими автоматични оръжия и предвещава централната роля, която ръчните картечници ще играят във военните доктрини на XX век.

Ръчните картечници „Мадсен“ в Българската армия

В началото на XX век България бързо модернизира своето въоръжение, за да засили военните си възможности преди Балканските войни и Първата световна война. Сред придобитите автоматични оръжия е датската ръчна картечница „Мадсен“, произвеждана от дружеството Dansk Rekylriffel Syndikat — DRS, в Копенхаген.

По това време „Мадсен“ е една от първите действително преносими ръчни картечници, предлагани на международния пазар, и се изнася за множество държави.

Въпросът за точния произход на българските картечници „Мадсен“ остава дискусионен. Според историка на въоръжението Жан Юон България е придобила през 1915 г. ръчни картечници „Мадсен“, модел 1904, приспособени за патрона 8 × 50R „Манлихер“, използван също от Австро-унгарската армия.

Друга хипотеза, споменавана в някои специализирани изследвания и дискусии, предполага, че България е закупила партида от около 660 картечници „Мадсен“, произхождащи от по-ранен бразилски договор.

Тези оръжия, първоначално произведени за Бразилия в калибър 7 × 57 мм „Маузер“ и върнати в Дания за преработка, вероятно впоследствие са били препродадени на България по време на войната. След различни усложнения, свързани с морския транспорт във военно време, оръжията вероятно са били разтоварени в Германия, включително в Любек, а след това транспортирани с железница до София.

Точният калибър на картечниците „Мадсен“, използвани от България, остава неясен в някои източници. Посочват се няколко възможности:

7 × 57 мм „Маузер“ — първоначалният калибър по бразилския договор;
7,92 × 57 мм „Маузер“ — съвместим с германските оръжия, използвани от Българската армия;
8 × 50R „Манлихер“ — както посочва Жан Юон.

Възможно е част от оръжията да са били престволявани или модифицирани, за да бъдат приспособени към наличните боеприпаси в Българската армия или във войските на съюзническите Централни сили.

Дискусиите между историците на въоръжението показват, че източниците понякога си противоречат. Според някои хипотези картечниците „Мадсен“ от бразилския договор са били задържани от Германия и използвани на Западния фронт през 1915 г. Други предполагат, че става дума за пленени руски оръжия в калибър 7,62 мм „Мосин“, които по-късно са били преустроени за германския патрон 7,92 мм „Маузер“.

Тези разминавания показват трудностите при документирането на оръжейните трансфери през Първата световна война — период, през който множество договори са били изменяни, пренасочвани или прекратявани поради логистични и политически ограничения.

Въпреки тези неясноти е установено, че ръчната картечница „Мадсен“ действително присъства във въоръжението на Българската армия по време на Първата световна война. Тя допълва автоматичното въоръжение на пехотните части наред с картечниците „Максим“, като осигурява по-подвижно автоматично оръжие за огнева поддръжка на отделенията.

Макар точният произход на отделните партиди и използваният калибър да остават частично спорни, „Мадсен“ е доказан елемент от българското въоръжение през Първата световна война и свидетелства за разнообразните източници на оръжейно снабдяване на България по време на конфликта.